"Измамата" дава отговор на всички въпроси

Ето че приключи една от най-екшън поредиците, които съм чел досега. Доста шеметно действие, което за трите книги се забави съвсем за кратко и то, готвейки се за мощен скок напред. Да си призная обаче, темпото ми дойде малко в повече, защото за негова сметка пострадаха образите на главните герои. Нямаше възможност да станат истински, чувстващи хора с нормални взаимоотношения. Вместо това те изцяло обслужваха една адски заплетена история, която е истинската ценност в трилогията на Андерш де ла Моте.

Всичко започна изненадващо и доста обещаващо с "Играта". В нея бяха поставени основите на един полу-експериментален екшън жанр, написан на разговорен език и изпъстрен с жаргони, английски изрази и културни препратки към съвременното общество - обсебено от виртуалното общуване и електрониката във всевъзможните й форми.

После нивото спадна с "Тръпката", където действието беше по-развлачено от нужното. Андерш де ла Моте беше зациклил за малко и повтаряше едни и същи неща, които почти ме отказаха да чета докрай. Все пак си го имаше зрелищния финал, който е запазена марка на шведа - много обрати, измъквания на косъм, взривове и т.н. Всичко, което жанрът изисква.

В "Измамата" най-накрая беше намерен баланс между качественото задъхващо действие и даването на отговор на множество въпроси, които в един момент мислех, че ще останат потулени. Главният ни герой-неудачник Хенрик "HP" Петершон успява като за последно да се забърка в такава каша, че животът му ще е застрашен във всяка една минута. Този път и сестра му Ребека е въвлечена в огромната конспирация и ще има трудната задача да изпълнява служебните си (охранителски) задължения съвестно, като същевременно опита да спаси живота на брат си.

Екшънът е по-див от всякога! Преследвания с коли, гонки по влакове, магистрали, метро станции, улици, сгради, скелета на строежи, тунели... Където се сетите. Образът на двойния агент е добре прикрит и трудно може да бъде разконспириран преди края на книгата. Просто Де ла Моте не ни оставя свободна минута, в която да съберем две и две. Не ми се рови назад в трилогията, за да проверявам дали логически съвпадат всички детайли, които бяха разкрити в "Измамата", но не е и нужно. 

Шведът е написал изпипана екшън поредица. А ако беше отделил малко повече внимание на хората в нея, тя имаше шанс да се превърне в истинска класика в жанра. Но въпреки тези пропуски, както и други дребни забележки, "Играта", "Тръпката" и "Измамата" са отлично леко четиво, с което да ти лети времето. Изненадите са почти на всяка страница, заговорите - също. 

А най-хубавото е, че в един момент почваш да изпитваш отвращение към цялото технологично блато, в което с такава охота затъваме. В такива моменти ти иде да зарежеш всичко и с книга в ръка да се изолираш от света. Не лошо въздействие за една екшън поредица, нали?